След задълбочен анализ за състоянието на трансграничните региони в България демографското състояние е неблагоприятно и с тенденции към влошаване. Кризисните демографски тенденции се отразяват пряко на пазара на труда и икономическото развитие на региона, като носят заплаха, най-вече заради намаляването на работната сила, застаряващото население, отлива на млади хора, повишаване на миграцията най-вече на млади и високообразовани кадри, обезлюдяване на населени места и продължаващото снижаване на икономическата активност.

Областите в трансграничния регион имат подходящи природни ресурси и се отличават с богата и разнообразна природа, плодородни почви и благоприятни климатични условия. Всичко това способства за развитие на селското стопанство и земеделието, което се явява и структуроопределяща икономическа дейност за областите Силистра, Добрич и Русе. Богатството на природните ресурси, развитото земеделие, благоприятното географско разположение, транспортните връзки с международно значение са предпоставки за развитие на преработващата промишленост, транспорта, туризма и строителството, които са приоритетни направления в региона. Около 70% от анкетираните предприятия посочват, че бизнесът им няма промени или се разраства.

Тази тенденция се сблъсква с демографската криза и изострящият се дефицит от квалифицирани кадри на пазара на труда. Местния пазар на труда се характеризира с понижаване на безработицата и повишаване на заетостта. Ключовият проблем е дисбалансът между търсене и предлагане на работна сила. Всеки втори работодател има значителни затруднения с осигуряването на работна сила, а всеки трети твърди, че това е най-сериозната пречка за по-нататъшното разрастване на бизнеса. Почти 50% от обявените свободни работни 147 места в службите по заетостта, остават незаети. Този проблем се усложнява и с преобладаващият цикличен (сезонен) характер на работата в секторите туризъм, селско стопанство и преработваща промишленост. Най-остър е дефицитът на квалифицирани работници, техници и специалисти със средно образование и помощен персонал.

Въпреки този проблем, приемът в професионалните гимназии в региона продължава да намалява. Мрежата от професионални гимназии не отговаря на характера и потребностите от кадри за местната икономика. Наемането на трансгранична мобилна работна сила, като възможност да се решат проблемите на пазара на труда се подценява от половината работодатели в региона. Предпочитат се традиционните подходи, като взаимодействие със службите по заетостта, фирмено обучение и развитие и предоставяне на конкретно възнаграждение.